В полунощ на 31 декември, когато прекрачихме от старата година в новата, се помолих за милост – от природата и хората. Помолих се за една по-добра година и за едно по-добро десетилетие.
2010 беше изключително трудна. Ще я запомня като първата в живота си, в която светът преживя две мега-бедствия – земетресението в Хаити и наводненията в Пакистан. Миналата година записа нови рекорди в историята на бедствията. Те отнеха хиляди животи, унищожиха поминъка на милиони хора и нанесоха щети за милиарди евро.
Едва няколко дни след началото на 2010г. земетресение опустоши Хаити – второто най-разрушително земетресение в световната история, което беше последвано от епидемия от холера. Още по-силно земетресение (за щастие – по-малко разрушително) удари Чили. Изригването на исландски вулкан предизвика невиждана блокада на европейското въздушно пространство. САЩ преживяха най-голямата екологична катастрофа в историята си – експлозията на петролна платформа в Мексиканския залив. В Русия и Израел горски пожари горяха в невиждан мащаб. Пакистан беше залят от наводнения. Сушата в Африка заплаши с глад милиони хора. Политически вълнения взеха жертви в Киргистан и Брега на слоновата кост. Наред с тези нови бедствия, бяхме изправени и пред редица продължителни кризи, в които умряха хора, а надеждата за спокойствие остана все така далечна – в Судан, Конго, Йемен, западно-сахарския регион.
Но 2010г. донесе и едно важно послание: въпреки икономическите трудности у дома, ние, европейците, спазихме обещанието си да помагаме на хората в най-голяма нужда. Мобилизирахме спасителни операции и събрахме средства, с които спасихме човешки животи. Един от най-ярките ми спомени от 2010г. е историята на Лаури, бебе, което видях в Нигер. Без европейската помощ за изхранване, тя вероятно щеше да умре от гладна смърт. През изминалата година се случиха хиляди истории като тази на Лаури – в Хаити, в Пакистан, в Дарфур. Тези истории ми дават надежда за бъдещето.
Вече влязохме в новата година – с ново земетресение в Чили и наводнения в Австралия. За щастие, нито едно от тези бедствия не взе много жертви. Може би молитвата ми е била чута?
Независимо от отговора на този въпрос, обещавам ви, че няма да разчитам на молитви. Ще продължим да се надяваме на най-доброто, но се подготвяме за най-лошото, и да работим заедно срещу предикателствата, които новата година може да ни поднесе.
Желая ви всичко най-хубаво през 2011г. – добро здраве, добър късмет и по-малко истории за кризи от вашия комисар по хуманитарната помощ.
