Днес съм в Бейжинг, където съм идвала многократно, но преди повече от десетилетие. Градът се е променил невероятно – тесните, претъпкани улички са отстъпили пред широките булеварди и високите сгради, а велосипедите са изместени от милиони коли и мотопеди.
Населението на Бейжинг днес е три пъти повече от населението на моята родина; като пети по големина град в света, днес Бейжинг определено е мегаполис. Урбанизацията, която е една от основните тенденции на нашето време, обаче носи със себе си много затруднения и опасности.
Основен мотив за моето посещение е стартът на нов проект за сътрудничество между ЕС и Китай в управлението на бедствия. Централа на проекта ще е Китайската академия на науките. Идеята за тази инициатива се роди след земетресението в Уенчуан, провинция Съчуан, през 2008г. Тогава ние, европейците, както и мнозина други, се притекохме на помощ на китайците.
Те, от своя страна, бяха първите, които се притекоха на помощ на Хаити след разрушителното земетресение през 2010г. Бях свидетел на скоростта, с която китайците пристигнаха в Порт-о-Пренс – въпреки че са най-далече, на цели 14,000 км, и независимо от липсата на дипломатически отношения между двете страни.
Надявам се, че от днес ще отворим нова страница в сътрудничеството между ЕС и Китай. Имаме много да научим едни от други. Ли Юченг, Помощник-министърът на външните работи, ми разказа, че неговото родно село редовно страда от наводнения; от детството си той помни многократните разрушения на дома му от наводненията и изграждането наново всеки път. Днес обае къщите там не само са стабилни, но и покривите им са покрити със слънчеви панели. Те помагат на борбата с климатичните промени, които са източник на все по-чести бедствия. Развитието на Китай му позволява да инвестира достатъчно в управление на наводненията и в защита на природата; същевременно обаче, развитието означава, че при бедствие загубите и щетите са по-големи. Ето защо, управлението на бедствия е сред водещите предизвикателства пред китайските управници.
Наводненията са най-голямата природна опасност както пред Китай, така и пред Европа. Но данните показват различния размер на тази опасност: през 1931г., 3,7 милиона китайци са загинали в наводнения, а през 1998 наводненията засегнаха 239 милиона души – почти колкото половината население на ЕС! Ето защо, Китай иска да се поучи от нас, но и ние можем да научим много от Китай. Повод за размисъл в тази посока ми даде Ли Жианхуа, Изпълнителен вице-президент на Академията по управление. Той ми каза следната китайска поговорка: „Камъните от други планини могат да полират малахита“. Това, което имаше предвид е, че можем да се учим един от друг и заедно да ставаме по-силни и по-подготвени за риска от бедствия.
Китай определено има интерес да се поучи от нашия опит в намаляване на риска от бедствия – научих го от Държавния Съветник Ма Кай, който сподели, че съвместният ни проект ще служи като платформа за още по-засилено сътрудничество. Срещата ни ми напомни за още една китайска поговорка: „Всеки дълъг път започва с една малка стъпка напред“. Днес в Китай направихме голяма стъпка напред – макар че трябва да извървим още дълъг път към един по-устойчив на бедствия свят. Но в името на нашите деца, трябва да стигнем до там.
